Сто живота

Сто живота. Поисках да бъда с теб ,за да мога да намеря себе си.Ето те и теб,прекрасен и идеален ,усмихнат и чаровен.Сто причини намериха своите решения,сто решения -своите избори.Как всичко е толкова прекрасно,как може да се слеем в едно цяло,двамата завинаги.Вечно щасливи и усмихнати.Разходка в парка,любимата ни пейка от толкова много години.
Би трябвало да си говорим по-малко ,но думите така и не спират да текат от нас.Всяка дума е като бяло перо ,летящо над нашите нашите тежки рамене ,ранени от времето.Бях красива а ти просто невероятен ,идеално кълбо.Любовта ни не затихна нито секунда ,а за съмнения-чужда дума.Тази гнила пейка и тези стари ръце бяха в пълен синхрон.Не ме остави ,не те нараних.Сто години, изпълнени с безкрайно много любов.Дали се обичаме още? Да,по нашия си начин.Дали съществуваме още? Да,по нашия си начин.Невидими за другите но вечно заедно и след този раним живот
Автор: Леда Нестори
Няма коментари...защо не публикувате първия коментар?
Напишете коментар