Klubno – Настроение и още нещо

Всички за замисляме понякога на къде трябва да тръгнем,коя посока да си изберем.Избори много но правилен е само един.Най-трудното е да осъзнаем, че трябва да тръгнем за някъде .Изберем ли посоката ,остава само да си стегнем бързо багажа и като мигрираща птица ,бавно и високо да летим.Никой не знае къде ще стигнем ,но предварително сме си начертали пътя по който ще минем.И така,тръгваме с малко удобно куферче в което сме събрали най-важните и ценни неща.Със сигурност освен нещо практично се крие и нещо романтично,нещо за душата.

Въпреки че ,бягаме от някъде взимаме това което ни е оставило най-голям белег.Причинита за която си тръгваме от някъде,си я взимаме с себе си,в малък симпатичен вариант.Пътуваме за да стигнем там където няма да ни стигне лошото от което бягаме,или спомен които искаме да изтрием или пък да видим друга гледна точка.Но когато пристигнем,отваряме куфера,разхвъряме необходимото по пода ,взимаме скъпоценното ,лекичко го галим и го слагаме до главата на леглото ни.Това ни припомня че,винаги има някой или нещо,там далеч в миналото което ни държи живи и сме почуствали силно в сърцето удари,които ще ги помним завинаги .

Автор: Леда Нестори