Мечта
Скрита тайно някъде дълбоко в себе си,тайно пазим една малка розова мечта.Като малко дете , оглеждаме ние нашата мечта,грижим се за нея постоянно и се радваме на най-малкото развитие.Обичаме мечтите си ,те са нашата любов,надежда към нещо по-добро.Малка вратичка към бъдещето ,към нещо по хубаво ,малко семе на нашето щастие.Тя е невидима ,но винаги я усещаме когато ни трябва.Подава ни тайно ръка и бърше нашите отчаяни сълзи ,за да ни подсети че не трябва да я забравяме.
Никога няма да ни изневери ,предаде или изостави.Само че,понякога се опитваме да я доближим до себе си прекалено много,и тя като малка сладка наивна поезия бяга,затваря се там където се чуства най-добре,в мислите ни. Може и да я видим някога,ако сме голями щасливци ,но може и никога да не можем да я срещнем ,гушнем или целунем.И в двата варианта, тя съществува,защото ние имаме нужда от мечта ,такава страстна и розова ,силна и бурна ,да подаде силното въже към нашия борбен живот,и да ни дърпа напред.Такава си е тя,мълчелива и срамежлива ,топло слънце в живота ни,лятна свежест в сърцето ни
Автор: Леда Нестори
Няма коментари...защо не публикувате първия коментар?
Напишете коментар